Безсилие
 
Морето гледам жадно, но земята
държи ме здраво във брега вкопан.
Стоя над пропастта - над небесата,
но полетът за мен е празен блян.

Покорство, бунт за нищо нямам воля,
ни да живея, нито да умра.
До мен е Бог - не мога да се моля
желая обич, в нея не горя.

Ръце към слънцето прострял замаян,
аз вижда само обалците там.
И струва ми се истината зная,
но думите за нея аз не знам.

             Усмивка
Повярвайте не ще се изкуша
от миналите скърби-пътят извървян е.
Уви! И днес личат в покорната душа
следите им дълбоко издълбани.

Сърцето само е непроменено.
Но нищо не се връща с блясък нов.
От всички радости по-скъпа е за мене
сега несподелената любов.

Във нея няма щастие, но страх , ни срам.
Къде ме води тя, неясно е за мене.
Едно в душата си аз твърдо знам,
че се променям ала не се изменям


           Само за себе си

Подвластни сме на всички мигновения.
Робуваме на своя собствен зов.
Срам чувстваме -от своите прозрения.
Обичаме, но сякаш без любов.

Уж скромни, сме безкрайно мълчаливи.
От присмех се боим и в радостта.
До жалка крайност сме себелюбиви.
Все разделени, даже в низостта.

Залъгваме се - храм монументален
на новата земя как ще градим.
Но всеки в дупката си се е сврял
мечате за покой ненарушим.

Срамуваме се и от Бога даже.
Надменни тлеем, вместо да горим...
О, робски път- и страшен, и протяжен,
вместо зора, последен мътен дим.


               Към нея

Обичам те до смърт почти,
защо Съдбата тъй поиска?
Сънувам ли те или ти,
минаваш някъде наблизко?

Ловя аз стъпките ти -дим,
по тях наблизо ли си меря.
И шалът ти ми е любим ,
но от докосване умирам.

Градината ми ослани,
тя омагьосана линее.
През нея преминаваш ти ,
аз мрачен, влюбен, все копнея.

Разкрий ми свойта грозота.
смъкни воала си ефирен.
И стах, и страст- и зов неспирен.
Разкъсай обръча.Ела!


             Сивата рокличка

Момиченце в сива рокличка.
Плитки, от памук сякаш са.
На кой си момиче, чия си?

Мамина ... Или ничия.
Твоя ще бъда , искаш ли?

Момиченце в сива рокличка.

Ласки, момиче, обичаш ли?
Мило, къде са очите ти?

Празни са, други си нямам.
Досущ очите на мама.

Момиченце в сива рокличка.

Ти на какво си играеш?
Криеш ли или не знаеш?

Игри ли?Какви ги плещиш,
чака ме работа спешна.
Да скъсам връвта на гердана,
да пресуша посева ранен.
Книгите режа,всичките.
Чупя крилата на птичките.

Момиченце в сива рокличка,
с празни очи , кажи ми,
как е твоето име?

Всеки различно нарича ме,
може тъй, може и иначе.
казват ми омерзение,
или ненавист,
вика ми друг съмнение
или завист.
За трети съм отегчение,
мъка непрегоряла.
А за мама Смърт съм Раздяла,
аз момичето в сивата рокличка.