Още

Още се държиш за косите на собственото си щастие
и заде;яш по нещичко в паницата.
Пишеш спомени, сиреч, градиш си паметник.
Затова въздухът те храни съпернически.
Не се протягат неведими ръце...
Това, което е голямо, не идва, въпреки желанието.
Болката е ненужна, защото не умираш.

Не умееш да се отдаваш,
а искаш да постигнеш всичко.

Да бързаме
                  На Анна Каменска

Нека побързаме с обичта- хората така ненадейно си отиват.
След тях остава обувките и немия телефон.
Само най-неважното се влачи като крава,
а най-важното е толкова бързо, че изведнъж се случва.
После нормална и съвсем непоносима тишина-
като чистотата, родена простичко от отчаяние,
когато мислиш за някого, оставайки без него.



До г-жа Доктора

Госпожо Доктор
в бяла престилка,
нося ви за поправка сърцето си.
То е посветено на Бога,
а е толкова нестройно-
като рошаво врабче.
Не съвсем, защото е единак.
Не е за чифтосване,
но е в услуга на бедняците-
веднага и завинаги.
Невъзможно, но необходимо,
дразнещо невярващите,
а според жените съсипано.
За ангела -хранител -
твърде човешко.
За светиите - подозрително,
за правителството- несигурно,
за теолозите- извън канона,
за медиците-непоносимо нормално,
за останалите- никакво.

Настането го в болница
и измислете нещо-
малко от малко да се оправи.


Моля за вяра

Чукам по небето
и моля за вяра.
Не каквато и да е,
не която вижда звездите, а не вижда кокошките.,
не която е пеперуда на единия ден,
а такава
която винаги е свежа защото е безкрайна, и която подскача
като агне край майка си
не схваща, но разбира-
от думите избира най-малките
и не за всичко има отговор,
и не се преобръща с краката нагоре,
ако някой пукне.