Жак Превер                  

Тази любов

Тази любов,
толкова нежна,
толкова яростна,
толкова крехка
и тъй тъжна.
Тази любов,
красива като деня
и грозна като лошото време,
тази любов, толкова истинска,
толкова хубава,
толкова пълна със щастие,
с радост,
и с присмех,
трептяща от страх като малко дете насред мрака
и толкова сигурна в себе си,
като човек крачещ спокойно в нощта,
тази любов, навяваща страх у другите хора,
които бледнеят
и почват да шепнат пред нея.
Тази любов,
гонена дълго от нас,
наранявана, мачкана, пъдена.
Тази любов толкова жива все пак.

               Paris at night

Три клечки кибрит- една подир друга запалени в мрака.

Едната- за да погледна цяло лицето ти.
Втората- за да погледна очите ти.
Третата- за да погледна устата ти.

Пълен мрак след това - за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

  Пол Верлен
 
                   Spleen
 
Розите, всичките бяха червени,
черен бръшлянът, обгърнат от мрак.
Скъпа когато предлагаш промени,
всички тревоги, пред мене са пак.

Бе прекалено лазурен простора,
въздухът чист, океанът зелен.
Виждам със страх - и това е умора-
как се отделяте Вие от мен.

С поглед съвсем отегчен наблюдавам
тези чемшири и свежи треви-
всичко край мен ми омръзна признавам,
всичко- но не Вие.Уви!


                  Луната бяла

Луната бяла
блести, в леса
навред огряла,
тук чудеса
от звуци има...
 
Нали,любима.

Посред потока
се вижда как
върба висока
потъва в мрак
и вятър стене...

Мечтай със мене.

Трепти всемира
и благ покой
се разпростира
сред звезден рой
от сън събуден...

Часът е чуден.