Сбогом, и даже ако не се видим повторно
беше прекрасно и мисля бе доста за нас.
Сбогом, дори нова среща ако уговорим
може би друг ще е госта, а не вече аз .

Беше прекрасно, но всичко край има, и жалко-
спри погребален звън, тази скръб вече я знам-
кораб,  сирена, целувка и кърпичка малка
две, три усмивки- и после оставаш сам.

Сбогом, и повече нищо ако не си кажем
нека остане след нас спомен крилат
лек като кърпичка, по прост и от картичка даже
странно примамлив, като от цвете аромат.

Може би аз видях туй, що за други е скрито
птичко прелетна, що роден кът дириш в света
ти ми показа где е гнездото ти свито.
Твоя съдба е летежът, а моя съдба песента.

Сбогом- от всичко , накрая това ли остава?
Толкова по-зле, несбъднати мечти и слова.
Искаме среща? Защо се делиме тогава?
Сбогом и кърпичка. Наша съдба е това.


                    Дъждът
Вали...дъждът ми е досаден.
Отдавна ми омръзна да вали.
Дъждът, от хората окраден
не шепне вече , а крещи.

Дъждът не ми е вече свой
издадох тайната му без да питам.
И ромонът превърна се в порой-
човешките думи сега да помита.

Дъждът като окрадено сърце
е тъй самотен и раним.
Недей да плачеш толкова небе
сега е време да мълчим.